Техника за медиация (посредничество) Pro Preview

Когато възникне спор между деца, заемането на страна е неефективна стратегия, която може да задълбочи проблема. В момента, в който кажеш на едно от децата “не се прави така,“ показва, че заемаш страна, което автоматично създава врагове и увеличава напрежението. Без значение коя страна избереш, винаги ще има губещ, тоест не можеш да спечелиш и двете страни на своя страна, че и да ги помириш помежду им.

По-ефективният подход е да посредничиш обективно и спокойно, като изслушаш и двете страни. Важно е да се увериш, че всяко дете чува и разбира позицията на другото. След като всяко от децата е имало възможност да изложи своята гледна точка, можеш да ги напътстваш да предложат решение, което да удовлетворява и двете страни.

Процес на медиация:

1. Изслушване на първото дете: Започни, като дадеш думата на едното дете да обясни какво се е случило. Ако другото дете прекъсва или се опитва да се оправдае, учтиво го помоли да изчака своя ред, като го увериш, че ще има възможност да изложи своята позиция.
2. Потвърждение на разбирането: След като първото дете се изкаже, попитай другото дете дали е разбрало позицията му.
3. Попитай първото дете има какво да добави с думите “Искаш ли да допълниш нещо”. Това е прекрасна техника, с която да вземеш думата на човек, който е говорил и искаш да преминеш към нещо следващо.
4. Изслушване на второто дете: След това дай думата на второто дете да разкаже своята версия на случилото се. Ако първото дете прекъсва, отново го помоли да изчака и му обясни, че вече е имал възможност да се изкаже, така че сега да изслуша и след малко ще може да сподели своето мнение.
5. Насърчаване на решение: След като и двете деца са изказали своите позиции и всяко е разбрало гледната точка на другото, ги насърчи да предложат решение, което удовлетворява и двете страни. В повечето случаи децата бързо намират решение, което е приемливо за тях. Ако това не се случи, вероятно едното дете не е разбрало потребностите на другото и процесът трябва да се повтори.
6. Завършване на процеса: Важно е накрая децата да си стиснат ръцете, за да потвърдят, че конфликтът е разрешен. Ако отказват да го направят, това може да е знак, че все още има нещо нерешено и е необходимо да се върнете към дискусията.

Когато едното дете мълчи

Когато двама ученика говорят и единият осъзнае, че е сбъркал, той ще запази пълна тишина. Децата си мислят, че когато седят, мълчат и ни гледат, те по-бързо ще могат да се върнат да строят роботи и да ги програмират, защото имате ограничено време в занятието. Затова когато един ученик мълчи насреща ви, просто прекратявате разговора, освобождавате съотборника му да продължи да работи и връщате вниманието си към групата, а на ученикът му казвате, че искате да общувате с него, но за да може това да стане той трябва да говори с вас и затова го оставяте да помисли и ще се върнете след малко. Идеята е той да знае, че е единственият, който чака да се върне към робота си. Но всичко това, не трябва да става под формата на караница. Детето трябва да стигне само до отговорите си и трябваб да знае, че вие искате да му помогнете да се върне.

Речникът на чувствата

Речникът на чувствата е ценен инструмент, който помага на хората да разпознават и назовават емоциите си. Това е ключова стъпка към по-добро разбиране на себе си и на останалите, което води до по-дълбока емпатия и по-добра комуникация.

Речникът може да ти е от голяма полза в работата ти като преподавател в ситуации на конфликти и напрежение - разбирайки по-добре емоциите на децата и насърчавайки ги да изразяват чувствата си по-ясно, ще създаваш подкрепяща среда, в която учениците се чувстват спокойни и разбрани.

Преди години ме питаха “Как се чувстваш?” и отговарях само някакви логически неща и в повечето случаи използвах “Мислих си, че …”, но това са мисли, липсваше думата “чувствам”. Оказа се, че хорато никак не си разпознаваме чувствата и емоциите. Важно е да ги знаем какви са, за да може да съпреживяваме чуждите душевни състояния. Полезна е и всякаква форма на емпатия, за да има разбиране и разбирателство. Най-вече разбиране, тъй като в момента, в който ти разбереш другия, ти може да не се съгласиш с него, но знаеш как функционира.

Използване на емоции и емпатия

Емоциите и емпатията играят ключова роля в медиацията. Споделянето на емоциите, които децата са изпитали по време на конфликта, може да помогне на всяко от тях да разбере по-добре, какво е преживял другият. Ако едното дете е било изморено, тъжно или разстроено, другото дете може да разпознае тези емоции и да ги съпреживее. Това емоционално споделяне улеснява разрешаването на конфликта и изгражда по-дълбоко разбирателство между децата, дори когато логическите аргументи не са достатъчни.

Когато децата успеят да видят и разберат емоциите на другия, те са по-склонни да намерят общо решение и да възстановят хармонията помежду си. Това не само разрешава текущия конфликт, но и ги учи на умения за справяне с конфликти, които ще им бъдат полезни в бъдеще.

Медиацията е много добър инструмент за разрешаване на конфликти между деца, когато се прилага правилно. Подходът поставя акцент върху обективността, слушането и разбирането, позволява на децата сами да намерят решение, което удовлетворява и двете страни. Възпитаването на тези умения у децата не само решава текущия конфликт, но и ги подготвя за справяне с бъдещи предизвикателства по мирен и конструктивен начин.

Медиация между правилата и ученика

Следващо ниво в работата с деца може да бъде да възприемете гледната точка, че вие сте безпристрастен посредник между правилата в училището по роботика и ученика, който ги нарушава. Така когато някое дете се държи по нежелан начин можете да запазите спокойствие и благоразположение и да му помогнете да избере дали да спази правилата или да получи последствията от нарушаването им: отделяне от работат за 2 минути; обаждане до родител за да го приберат, да бъде отписан от училището. Вие не го наказвате, а сте задължени да спазите правилата, които са наложени за всички тук. Вие искате да помогнете на ученика да остане в групата, дори и да не го казвате на глас, това е вътрешното ви отношение. По този начин ще запазите спокойствие и авторитет, дори ще станете “приятел” на ученика и той ще желае да помага на приятел.